AI Bulgaria AI Bulgaria

Рей Курцвейл: Безсмъртие, свръхинтелигентност и сингулярност

Курцвейл
Рей Курцвейл

Откакто човекът съществува, той мечтае за безсмъртие. Увлечението на човечеството да измами смъртта е отразено в редица исторически записи и свидетелства, митове и фолклорни легенди, датиращи още от Древен Египет. Докато в миналото тези стремежи са били израз на ритуали и мумифициране, в днешно време развитието на науката и технологиите може би откриват нови перспективи.

По тази тема компютърният учен и футурист Рей Курцвейл посочва конкретни времеви рамки, в които човечеството ще постигне безсмъртие, като според него изкуственият интелект (AI) ще играе главна роля в това.

От 90-те години на миналия век досега Курцвейл е направил 147 прогнози, 86% от които са абсолютно точни.

Например през 1990 г. той прогнозира, че най-добрият шахматист в света ще загуби от компютър до 2000 г., а седем години по-късно Deep Blue на IBM матира Гари Каспаров. Той също така предвиди, че до 2009 г. ще бъдат разработени преносими компютри и устройства, а цифровата музика и книги ще заменят до голяма степен физическите носители.

Според Курцвейл това, което сме видели до момента от изкуствения интелект, е само началото. Според него AI ще премине теста на Тюринг до 2029 г. и ще достигне „сингулярност“ до 2045 г.

Тестът на Тюринг е разработен от Алън Тюринг – известен британски компютърен учен и кодоразбивач от Втората световна война, изигран от Бенедикт Къмбърбач в отличения с „Оскар“ филм Игра на кодове (The Imitation Game). През 1950 г. Тюринг предлага метод за определяне на интелигентността на дадена машина. Той се състои в провеждане на разговор между човек и машина, при който, ако човекът не може да различи дали общува с машина или с друг човек, то тогава машината се счита за „интелигентна“. Въпреки многобройните вариации и критики през годините, тестът остава златен стандарт за оценка на изкуствения интелект.

Алън-Тюринг
Алън Тюринг

От друга страна, „технологична сингулярност“ е термин, популяризиран от писателя на научна фантастика Върнър Виндж, и се отнася за хипотетичен момент във времето, в който технологичният растеж, особено в областта на изкуствения интелект, ще стане неконтролируем и необратим, което ще доведе до непредвидими промени за човешката цивилизация. Според Курцвейл сингулярността ще настъпи през 2045 г.

Небиологичният интелект, създаден през тази година, ще бъде един милиард пъти по-мощен от всичкия човешки интелект днес

– пише Курцвейл в своята книга „Сингуларността е близо„.

В този момент свръхинтелигентните компютри ще могат да генерират идеи, които никога не са хрумвали на човек, благодарение на което ще могат да създават технологични инструменти, които са много по-добри от всичко, с което разполагаме. Именно това ще ни помогне да изследваме и Вселената.

Според футуриста хората ще могат да се обединят с този свръхразум, като подобрят собствените си способности и преодолеят биологичните си ограничения. По думите му това ще бъде моментът, в който „човешкият интелект ще бъде умножен по милион“.

Може би си мислите, че сингуларността звучи като „Матрицата“ и „Скайнет„. Дори най-големите умове в света на науката и технологиите, като Стивън Хокинг, Илон Мъск и Бил Гейтс, предупреждават за опасността от подобно бъдеще.

Но Курцвейл не е особено угрижен от сингулярността, а дори я очаква с нетърпение.

Според него, „докато медицината продължава успешно да се интегрира с изкуствения интелект, тя ще напредва експоненциално“ и потенциално ще ни помогне да „излекуваме всички възможни болести„. Ако Курцвейл е прав, това може да се случи по-скоро, отколкото предполагаме. Той предсказва, че до 2030 г. биотехнологиите и изкуственият интелект ще ни позволят да препрограмираме гените и клетките си, което от своя страна ще доведе до преодоляване на стареенето, или с други думи – до безсмъртие.

Макар че Курцвейл обещава, че AI ефективно ще излекува стареенето, той предупреждава, че това съвсем не означава, че ще живеем вечно, защото все още можем да загинем при злополуки. Но дори и тук AI може да ни се притече на помощ, например според него автономните превозни средства ще намалят смъртността при катастрофи с 99%. Освен това изкуственият интелект ще доведе до пробиви в производството, енергетиката, селското стопанство и образованието, които могат да ни помогнат да сложим край на бедността. Според прогнозите му през следващите 10-тина години всички ще живеем в това, което в момента смятаме за „лукс„.

Освен това Курцвейл вярва, че през следващите десетилетия мозъците ни ще се „слеят с технологиите„. Той предполага, че това сливане ще бъде осъществено с помощта на наноботи – миниатюрни роботи, направени от нишки ДНК. Тези наноботи ще позволят на мозъците ни да се свързват директно с облака, като по този начин увеличат съществуващия ни интелект.

Когато стигнете до края на 2030-те или 2040-те години, нашето мислене ще бъде предимно небиологично и небиологичната част в крайна сметка ще бъде толкова интелигентна и ще има толкова голям капацитет, че ще може да моделира, симулира и разбира напълно биологичната част

– казва Курцвейл.

Важно е обаче да се отбележи, че макар прогнозите на Курцвейл да са завладяващи, те не са лишени от противоречия. Някои критици твърдят, че те са прекалено оптимистични или нереалистични, особено тези, свързани с безсмъртието и сингуларността. Освен това дали една машина, която успешно премине теста на Тюринг, наистина притежава интелигентност или това е само илюзия. Нещо повече, потенциалното осъществяване на тези прогнози повдига етични и философски въпроси. Само времето ще покаже дали той е прав. За щастие, според неговите прогнози, времето ще бъде в изобилие.

Повече за Рей Курцвейл

Курцвейл е признат за един от най-влиятелните изобретатели, мислители и футуристи в света. Описан от в-к Wall Street Journal като „неспокоен гений“ и наречен от списание Forbes най-добрата машина за мислене„, той е избран за най-добър предприемач от Inc. Magazine, което го определя като наследник на Томас Едисон. PBS го нарежда сред 16-те революционери, формирали Америка.

Сред изобретенията на Курцвейл са първият плосък CCD скенер, първият универсален скенер за оптично разпознаване на символи, първата машина за гласово разчитане на печатен текст за незрящи, първият синтезатор на реч, първият музикален синтезатор, способен да възпроизвежда звука на роял и други оркестрови инструменти, както и първият пазарно ориентиран обширен речник за разпознаване на реч.

Носител е на „Грами“ за постижения в областта на музикалните технологии, включен е в Националната зала на славата на изобретателите в САЩ и е получил 21 почетни отличия от трима американски президенти.

Курцвейл е автор на пет международно признати бестселъра, сред които „Сингуларността е близо“ и „Как да създадем разум„. Той е съосновател и ректор на „Singularity University“ и директор на инженерния отдел в Google.

Последвайте ни в социалните мрежи – FacebookInstagramX и LinkedIn!

1 коментар
    ^^©∆@

    Човекът отдавна е постигнал безсмъртие! Безсмъртни сме чрез децата си! Безсмъртни сме чрез спомена, който оставяме след себе си, чрез приноса към човечеството!
    Всякакви други стремежи към безсмъртие са болестно състояние, което изяжда индивида отвътре!
    Засрамете се!

Остави коментар