Всяка година през декември списание Nature избира десет души, които са се отличили с най-важните научни изследвания през годината. В списъка за 2023 г. списанието за първи път включва субект, който не е човек. ChatGPT – чатботът, разработен от OpenAI, който е способен да отговаря на въпроси и да води повече от интелигентни разговори. С негова помощ се пишат академични статии, преглеждат се научни публикации и се изготвят документи, използвани за кандидатстване за субсидии за научни изследвания. Освен това ChatGPT разпали дебата за границите на изкуствения интелект, за естеството на човешкия интелект и за начина, по който трябва да се регулират новите технологии.
Наред с потенциала на тази технология за прилагане и дори за създаване на нови познания, редакторите на Nature подчертават необходимостта от прозрачност при използването на толкова мощни инструменти. Те предупреждават, че „размерът и сложността на големите генеративни модели, на които се основават модели като ChatGPT, са по същество „черни кутии„, но разбирането на причините, поради които те произвеждат това, което произвеждат, е по-трудно, когато техният код и учебни материали не са публични“, както е в случая с ChatGPT. Независимо че не знаем до какво ще доведат тези модели и какви ще са ограниченията, революцията на генеративния изкуствен интелект е неудържима.
Въпреки че машината е призната за един от учените на годината, в списъка на Nature е включен и един от нейните създатели. Иля Суцкевер, главен учен и съосновател на OpenAI, който е един от умовете в центъра на генеративния изкуствен интелект.
Суцкевер, роден през 1986 г. в Съветския съюз, но израснал в Израел, заминава със семейството си за Канада, където започва да работи с Джефри Хинтън в областта на дълбокото обучение (Deep Learning, DL). През 2012 г. Хинтън, Суцкевер и Алекс Крижевски създават AlexNet – революционна невронна мрежа, която драстично подобри способността на AI системите да разпознават и интерпретират изображения. По-късно Суцкевер преминава в Google, където допринася за разработването на AlphaGo – програма за изкуствен интелект, която побеждава човешките шампиони в може би най-сложната настолна игра – Го.
През 2015 г. Иля Суцкевер е поканен на вечеря със Сам Алтман и други, сред които е и предприемачът и милиардер Илон Мъск. През същата година те основават OpenAI като организация с нестопанска цел, която да бъде в „полза на човечеството„.
Няколко години по-късно, през 2018 г., Илон Мъск напусна OpenAI по редица причини, включително за да избегне потенциални конфликти на интереси с Tesla, която все повече се фокусира върху изкуствения интелект. Мъск също така изрази несъгласие с посоката на развитие на компанията, както и опасения относно потенциалното ѝ въздействие върху обществото.
През 2019 г. Microsoft прави първата си инвестиция от 1 млрд. долара в стартъп за изкуствен интелект. Партньорството се разширява през 2021 г. и отново през 2023 г., като Microsoft инвестира допълнително 10 млрд. долара. Общата инвестиция на технологичния гигант в OpenAI възлиза на 13 млрд. долара към 2023 г.
В компанията, финансирана с милиарди долари от Microsoft, Суцкевер вижда възможност да разработи общ изкуствен интелект (Artificial General Intelligence, AGI). Хипотетична форма на изкуствен интелект, която има способността да разбира, учи и прилага интелигентност във всяка интелектуална задача, която човек може да изпълнява.
През юли тази година той стана ръководител на четиригодишния проект на OpenAI наречен „Superalignment„, за който компанията заяви, че ще използва 20% от изчислителната си мощ, а целта е да се проучи как „да се насочват и контролират AI системите, които са далеч по-умни от нас„.
За някои визията на Суцкевер е възхитителна.
Той има много силен морален компас
– казва Хинтън, а също и Илон Мъск.
Наистина е много загрижен за безопасността на изкуствения интелект.
Суцкевер вярва, че потенциалът на изкуствения интелект е твърде голям и би било опасно всеки да има неограничен достъп до най-мощните AI модели. Той е и сред първите, които осъзнаха, че системите, които учени като неговия ментор Джефри Хинтън разработват, ще започнат да показват истинските си възможности с увеличаването на изчислителната мощ.
Ще дойде ден, когато дигиталните мозъци, които живеят в нашите компютри, ще станат също толкова добри и дори по-добри от нашите биологични мозъци. Това ще окаже драматично въздействие върху всяка област от живота на хората и обществото
– заяви Суцкевер в скорошна презентация за TED Talk.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!
Можете също така да ни намерите и последвате и в Google News Showcase.
Споделете: