През 60-те години на миналия век, когато ентусиазмът за космически експедиции и началото на компютърната ера променяше света, Eliza се появи като пионер в областта на изкуствения интелект.
Джозеф Вайзенбаум: Пионерът в изкуствения интелект
Роден в Берлин през 1923 година, Джозеф Вайзенбаум емигрира в САЩ заедно със своето семейство, за да избегне нарастващото нацистко преследване. През 1950-те и 1960-те години, работейки в Масачузетският технологичен институт (MIT), Вайзенбаум се утвърждава като ключова фигура в развитието на компютърните науки.
Eliza: Пробивът в комуникацията с машините
Създадена през 1966 година от Джозеф Вайзенбаум, Eliza е първият чатбот, който имитира човешко общуване. Използвайки своя специализиран „ДОКТОР“ скрипт, Eliza може да отговаря на въпросите на потребителите, като преформулира техните изречения, създавайки илюзията за диалог с психотерапевт.
Например, ако потребителят каже: „Аз съм тъжен“, програмата отговаря с: „Защо мислите, че сте тъжен?“ Това просто взаимодействие постави основите на много от методите, които използваме днес в областта на чатботовете и системите за разговорен интерфейс.
Въпреки че Eliza не можеше да „мисли“ или да „разбира“ в истинския смисъл на думата, тя предизвика много дискусии относно възможностите и етиката на изкуствения интелект.
Eliza не разбира нищо от това, което казвате, но въпреки това може да ви изненада с отговорите си
– споделя Вайзенбаум.
Самият той остава удивен от това колко лесно хората се свързват емоционално с машината и споделят с нея своите лични проблеми. Някои потребители дори са считали, че машината ги „разбира“.
Мнозина хора взеха Eliza за истински психолог, и това ме притесни. Създадох я, за да покажа, че комуникацията с машините е повърхностна
– Вайзенбаум.
Ефектът Eliza: Психология и изкуствен интелект
„Ефектът Eliza“ е термин, който описва нашата склонност да приписваме човешки мисловни процеси и емоции на AI системите, дори когато те явно не притежават такива качества. Този феномен илюстрира колко лесно можем да бъдем заблудени от изкуствени признаци на интелигентност и как инстинктивно търсим познати модели на поведение, дори и в машините.
Тази особеност е от критично значение при създаването и адаптирането на нови AI технологии, тъй като акцентира върху важността да бъдем осведомени за нашите психологически реакции, когато комуникираме с изкуствен интелект.
Мислех, че като създавам Eliza, ще демонстрирам ограничените възможности на такива системи. Неочаквано за мен, хората виждаха в нея много повече.
– Джозеф Вайзенбаум.
Как Джозеф Вайзенбаум виждаше Eliza?
Вайзенбаум е бил убеден че макар машините да могат да имитират определени форми на човешко поведение, те никога няма да могат да притежават истинска съзнателност или емпатия.
Компютрите могат да симулират човешки поведение, но това не ги прави хуманни
Той е смятал, че е опасно да се предполага, че компютърните програми могат да заместят истинския човешки контакт, особено в области като психотерапията.
Освен това, Вайзенбаум е изразил безпокойство относно бъдещето на обществото, ако все повече и повече функции, които изискват човешка преценка, бъдат делегирани на машини.
Ако доверим на машините да решават човешките проблеми, може да загубим самите себе си.
Този критичен поглед към възможностите и границите на изкуствения интелект е особено актуален днес, когато машините и AI системите играят все по-голяма роля в ежедневния ни живот.
Въздействието на Eliza върху съвременните AI системи
Eliza има ключова роля в историята на изкуствения интелект, нейният метод за комуникация с потребителите поставя началото на нова ера в разработката на AI системи. Тя служи като вдъхновение и основа за създаването на съвременни чатботове, като например ChatGPT и Bard.
През 2012 г., в признание на значимия принос на Джозеф Вайзенбаум и Eliza към областта на изкуствения интелект, Харвардския университет я включи в изложбата „Go Ask A.L.I.C.E.“. Това събитие беше част от празненствата, посветени на стогодишнината от рождението на Алън Тюринг – великанът в компютърните науки.
Заключение
Въпреки че Eliza беше създадена преди десетилетия, тя остава актуална и в наши дни. Нейното наследство не е просто в кода или алгоритмите, които я управляват, а във въпросите, които тя повдига. Колко далеч можем да стигнем в опитите си да създадем машина, която наистина разбира човешките емоции и мотивации? И какво място заема истинската човешка връзка в свят, където машините стават все по-умни?
В дигиталната ера, в която живеем, Eliza ни напомня за несравнимата стойност на истинското човешко взаимодействие. Независимо колко перфектни алгоритми създаваме, истинската стойност на човешкото общуване е нещо, което не може да бъде симулирано.
За да научите повече за историята на изкуствения интелект, препоръчваме да прегледате нашата секция “История“.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!
Можете също така да ни намерите и последвате и в Google News Showcase.
Споделете: