След като миналия месец главният изпълнителен директор на OpenAI, Сам Алтман, представи своята визия за бъдещето на изкуствения интелект в публикация, озаглавена „The Intelligence Age“, в петък друга водеща фигура в областта – Дарио Амодей – публикува есе, озаглавено „Machines of Loving Grace“. Използвайки над 14 000 думи, съоснователят и главен изпълнителен директор на Anthropic описва в детайли „как би изглеждал един свят, задвижван от мощен AI, ако всичко протече добре“.
Амодей допуска, че т.нар. от него „мощен изкуствен интелект“, който той дефинира като AI система с интелект, превъзхождащ този на Нобелов лауреат, може да се появи още през 2026 г. По думите му подобна система ще може да изпълнява сложни задачи, като например доказване на нерешени математически теореми, ще умее да управлява всякакви софтуерни и хардуерни платформи, роботи или лабораторно оборудване, и ще бъде в състояние да извършва повечето задачи, които днес се изпълняват от хората, но много по-ефективно.
Нещо повече, тези AI системи ще могат да работят автономно по даден проблем в продължение на часове, дни или седмици, а милиони техни копия ще си сътрудничат – концепция, която Амодей описва като „държава на гениите в център за данни“.
Шефът на Anthropic прогнозира, че няколко години след разработването им, тези мощни AI системи ще ускорят значително напредъка в области като медицина, биология и неврология. Той предлага концепция за „съкратен 21-ви век“, в който научният прогрес, отнемащ едно столетие, ще бъде постигнат в рамките на 5-10 години. „Всъщност съм отворен към (макар и абсурдно звучащата) идея, че можем да постигнем 1000 години напредък за 5-10 години“, пише Амодей.
Той обаче отбелязва, че „съществуват реални физически и практически ограничения“, като изграждането на хардуер или провеждането на експерименти. „Дори една нова държава от гении ще се сблъска с тези ограничения. Интелигентността може да бъде много мощна, но не е вълшебен прашец“, добавя той.
И въпреки това Амодей предполага, че този ускорен напредък ще допринесе за превенцията и лечението както на болести като рак и сърдечно-съдови заболявания, така и на психически разстройства като зависимост и депресия, и дори може да доведе до удвояване на продължителността на човешкия живот.
„Мисля, че повечето хора подценяват колко радикални могат да бъдат положителните страни на изкуствения интелект, както и колко сериозни могат да бъдат рисковете,“ пише Амодей.
Сред рисковете той посочва възможността AI да бъде използван от авторитарни режими за „контрол и манипулация“, както и за задълбочаване на социалното неравенство. Амодей също така подчертава, че без подходящи регулации технологията може да доведе до „негативни последици за човечеството в глобален мащаб“.
Що се отнася до пазара на труда, шефът на Anthropic твърди, че в краткосрочен план изкуственият интелект ще „увеличи производителността“, но в дългосрочен може да „поеме по-голяма част от човешките задачи“. Според него една от областите, в които хората вероятно ще запазят относително (или дори абсолютно) предимство за дълъг период от време, е физическият свят. Въпреки това, Амодей твърди, че в даден момент настоящата икономическа структура просто няма да може да функционира, защото AI ще стане „твърде ефективен и евтин“. Той предлага възможни решения като универсален базов доход или нови икономически модели, които да гарантират благосъстоянието на всички хора.
Амодей отбелязва, че успехът в създаването на изкуствен интелект, който да бъде от полза на цялото човечество, не е гарантиран и ще изисква колективни усилия, етични регулации и стратегическо планиране от страна на правителства, корпорации и обществото като цяло. „Това е свят, за който си струва да се борим“, пише той.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!
Споделете: