AI Bulgaria AI Bulgaria

Следващата стъпка в AI: AGI и бъдещето на технологията

AGI

Когато говорим за изкуствен интелект (AI), нашата представа е ограничена до чатботове, алгоритми за разпознаване на лица или помощници като Siri и Alexa. Въпреки това, сферата на AI не се ограничава само до тези приложения. Научните изследвания продължават да търсят начини за постигане на една много по-голяма амбиция – създаването на Изкуствен общ интелект (Artificial General Inelligence, AGI).

Терминът “Изкуствен общ интелект” беше въведен за пръв път през 1997 година от Марк Губруд. Оттогава, благодарение на учените като Шейн Лег, Бен Гьорцел и Рей Курцвел, той стана все по-разпространен и актуален.

Изкуственият общ интелект е концепция, която все още е повече в областта на теорията отколкото на практиката. Основната идея е създаването на машина, която не само имитира, но и разполага с пълния спектър от когнитивни способности на човека.

Докато сегашните системи на изкуствен интелект са специализирани в конкретни области на приложение, AGI преследва по-голямата амбиция. Изкуственият общ интелект няма да бъде просто инструмент с определени функции, а ще бъде система, която може да учи, рефлектира, приспособява и действа в непознати ситуации, достигайки и дори надминавайки човешките способности.

Въпреки че в скорошен доклад, Microsoft обявиха, че са засекли “първите искри на AGI” в GPT-4 на OpenAI, пълната реализация на истински мощен Изкуствен общ интелект все още не е постигната.

Неслучайно водещи организации в областта на изкуствения интелект, като Google, Microsoft, OpenAI, DeepMind, и Anthropic, поставят създаването на AGI на първо място, сред своите приоритети.

Защо темата за AGI е важна?

Темата за Изкуствен общ интелект (AGI) е актуална и важна по ред причини:

  • Технологичен напредък: През последните години свидетели сме на експоненциален растеж в областта на изкуствения интелект. С усъвършенстването на алгоритмите и увеличаването на скоростта на обработка на данни, изграждаме системи, които възпроизвеждат сложността и функционалността на човешкия интелект.
  • Икономически и социални въздействия: Потенциалната реализация на AGI може да доведе до промени в множество области – от медицина и образование до транспорт и енергетика. Това би могло да осигури значителни економически ползи, но също така и да предизвика социални предизвикателства, като промени на пазара на труда.
  • Етични въпроси: Въпросът за AGI не е само технологичен. Той поражда и етични дилеми свързани с автономията, съзнанието и правата на машините. Как да третираме система, която може да мисли и чувства като човек?
  • Сигурност и контрол: Ако тази технология достигне или надхвърли човешките способности, това може да представлява риск за сигурността. Въпросът за контрола над такива системи и предотвратяването на нежелани последствия от тях става основен.
  • Инвестиции и научни изследвания: Големите технологични компании и научни институции по света инвестират значителни ресурси в изследванията на AGI. Това подчертава важността и актуалността на темата.

Пътят към AGI

От настъпването на информационната ера, изкуственият интелект (AI) продължава да променя разширява границите на възможното. През 1997 г., светът беше поразен, когато IBM представи Deep Blue, компютъра, който победи шахматния великан Гари Каспаров. Този момент не само отбеляза триумф в AI, но и постави началото на една нова епоха. Но истинската революция предстоеше.

Само две десетилетия по-късно, през 2016 г., Google DeepMind представи AlphaGo – програма, която успя да победи световния шампион по играта Го, спорт със сложност, значително надхвърляща тази на шахмата.

През следващата година, новата версия на DeepMind, AlphaZero, самостоятелно освои не само играта Го, но и шах и шоги, достигайки върхови нива на майсторство без никаква предварителна информация. В рамките на само 40 дни, AlphaZero изигра невероятните 44 милиона партии Го, превъзхождайки всички предходни версии на AlphaGo!

От игровите победи до генеративния изкуствен интелект

В основата на съвременната технологична еволюция стои напредъкът в генеративните модели на AI. Днес, благодарение на тези модели, можем да превръщаме текст в реалистични изображения, да трансформираме текстови описания в видеоклипове или да създаваме дигитални гласове, които звучат толкова реално, че биха могли да заблудят дори и най-внимателния слушател.

В този контекст корпоративни гиганти като Google, Microsoft, Nvidia и OpenAI, в партньорство с академични институции, инвестират огромни ресурси в развитието на генеративния изкуствен интелект.

Съществуващата граница между автентичното и изкуственото се размива все повече, както илюстрира и успехът на ChatGPT. Въпреки твърденията на някои, че ChatGPT вече преминал Теста на Тюринг, това все още не може да се потвърди със сигурност. Рей Кърцвейл, известен с предсказанията си за бъдещето на технологиите, смята, че този момент още не е настъпил, според него това ще се случи в близките години.

И въпреки тези забележителни постижения, изследвания и инвестиции, ние все още сме далеч от достигането на AGI – стадия, при която машините ще могат да възпроизведат пълния спектър на човешките интелектуални способности.

Тук възникват въпросите: Кога ще настъпи този момент и какво може да очакваме? Ето какво какво казват експертите по въпроса.

Сблъсъкът на идеи: Поглед към бъдещето на AGI

Рей Кърцвейл, виден футурист и директор на инженерните проекти в Google, е един от водещите гласове в дискусията около AGI и технологичната сингулярност. Според него, през този век – и по-конкретно до 2029 г. – човечеството ще постигне Изкуствен общ интелект.

Следващата голяма стъпка, според Кърцвейл, ще бъде достигането до технологична сингулярност до 2045 г. – моментът, в който машините ще надминат човешкия интелект. Той предвижда бъдеще, в което човекът и машината ще се слеят в едно, което ще предизвика драстични и неочаквани промени в нашия начин и качеството на живот, и дори в самата ни човешка същност.

Когато достигнем критичната точка, технологичният прогрес ще се ускори до неузнаваемаема степен. Животът, какъвто го познаваме, ще се промени

– цитат на Рей Кърцвейл, от книгата „The Singularity is Near: When Humans Transcend Biology„.

Подобно на Кърцвейл, проф. Ник Бостром, философ и директор на Института по бъдещето на човечеството в Оксфордския университет, разглежда въпроса за бъдещето на изкуствения интелект, но от различна перспектива.

Бостром акцентира върху екзистенциалните рискове, свързани с достигането до Изкуствен общ интелект. Според него, създаването на AGI може да бъде директна заплаха за оцеляването на човечеството.

Във връзка с това, Бостром подчертава необходимостта от повишена предпазливост и етично разсъждение в процеса на разработването му. Той настоява да се вземат мерки, предвид потенциални последствия, които това би могло да има за обществото и бъдещето на човечеството.

Не трябва да сме уверени в способността си да задържим супер-интелигентния джин затворен в бутилката си завинаги

– предупреждава Ник Бостром в своята книга „Superintelligence: Paths, Dangers, Strategies„.

На прага на новата ера на изкуствения интелект

Навлизайки в новото десетилетие, ние стоим на прага на значителни трансформации. Изкуственият интелект не е вече просто фрагмент от научната фантастика, а реалност, която променя лицето на нашия свят. От шахматните дъски до изследователските лаборатории, AI продължава да ни изненадва със своите способности и потенциал.

Все още сме на път към създаването на изкуствен интелект, който може не само да мисли, но и да разбира и действа като човек. Ако постигнем това, ще бъдем свидетели на следващата и може би най-голямата революция в историята на човечеството.

Целта на AIBulgaria.com е да предоставя актуална и стойностна информация от света на изкуствения интелект (AI). Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Twitter и LinkedIn. Също така, може да се присъедините към нашия Discord сървър!

Остави коментар