Изследователи от Института по когнитивна неврология към Лондонският университетски колеж (UCL) са използвали генеративен модел на изкуствения интелект (AI), за да изследват как работят човешката памет и въображение, и по-специално как спомените ни позволяват да разпознаваме света, да изживяваме отново стари преживявания и да изграждаме нови такива.
В изследването, публикувано в списание Nature, учените са използвали генеративен AI модел, който симулира две области на нашия мозък, или по-конкретно хипокампуса и неокортекса, които са ключови за нашата памет и въображение.
Известно е, че двете части на мозъка работят заедно в процесите на запомняне, въображение и планиране
– обяснява водещият автор Елеонор Спенс, докторант в UCL.
Хипокампусът играе ключова роля при формирането на нови спомени. Той отчита новите преживявания и „възпроизвежда“ стари спомените многократно, за да ги съхрани и затвърди. Неокортексът, от друга страна, помага в обработката на тези спомени, като изгражда по-общи и концептуални представи от тях.
За да симулират тези две области на нашия мозък, учените са обучили изкуствен интелект на 10 000 изображения на прости сцени (ситуации, обекти или събития). Едната част, която действа като хипокампус, научава и кодира всяка сцена в момента, в който се случва. Това е подобно на начина, по който хипокампусът в нашия мозък записва нови преживявания.
След като сцените бъдат запомнени, те се повтарят многократно, за да се обучи другата част на изкуствения интелект, която действа като неокортекс. Неокортикалната част се обучава да пресъздава тези сцени, като по този начин симулира процеса на затвърждаване и обработка на спомените в човешкия мозък.
Проучването дава представа за това как неокортексът бавно придобива концептуални знания и как, заедно с хипокампуса, ни позволяват да „преживяваме отново“ събития, като ги реконструираме в съзнанието си.
Изследването показва, че когато си спомним нещо, ние всъщност пресъздаваме този спомен в съзнанието си, като комбинираме детайлите, които сме запомнили, с по-общи знания и концепции.
Откритието внася яснота върху факта, че спомените ни не са перфектни копия на реалността, а по-скоро са смесица от реални факти и нашите възприятия за тях
– казва Елеонор Спенс.
Това обяснява и защо различните хора могат да си спомнят едно и също събитие по различен начин.
Освен това изследването разкрива връзката между способността ни да помним и умението ни да си представяме и планираме бъдещето. Същите процеси, които ни помагат да си спомним за минали събития, ни позволяват да предвиждаме и да създаваме сценарии, които не са се случили.
Разбирането на начина, по който мозъкът използва спомените, за да прогнозира бъдещи сценарии, е от ключово значение за по-дълбокото разбиране на човешката психология
– отбелязва професор Нийл Бърджис, старши автор на изследването.
С развитието на генеративния изкуствен интелект можем да очакваме още разкрития за сложните механизми на човешкия мозък
– заключава Бърджис.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!
Можете също така да ни намерите и последвате и в Google News Showcase.
Споделете: