Първите сведения за появата на музика датират отпреди 50 000 години в днешна Африка. През вековете тя присъства в почти всяко общество и има универсални акустични характеристики. Въпреки това остава неясно как точно са се появили тези характеристики и как нашия мозък разпознава и обработва музика.
Изследователски екип от Корейския институт за напреднали науки и технологии (KAIST) обяви, че с помощта на изкуствена невронна мрежа е установил принципа, по който мозъкът ни формира инстинктивни способности за разбиране на музиката. Изследването бе публикувано в списание Nature.
Анализирайки различни естествени звуци с помощта на базата данни AudioSet на Google, корейският екип открива, че някои неврони в изкуствената мрежа реагират избирателно на музика, имитирайки поведението на биологичния мозък.
С други думи, части на „изкуственият мозък“ са започнали сами да реагират на музика, без да са били специално инструктирани за това. Реакцията се оказала подобна на това, което се случва в нашия мозък, когато чуем музика.
Екипа също е установил, че тези музикално-селективни неврони реагират минимално на други звуци като човешка реч, животински шумове, звуци от околната среда или машинни шумове, но показват високи нива на реакция на различни форми на музика, включително инструментална и вокална.
Свойството не е било ограничено до конкретен музикален стил, а се е проявило в 25 различни жанра, включително класическа, поп, рок, джаз и електронна музика.
Освен това учените са установили, че потискането на активността на музикално-селективните неврони значително затруднява когнитивната оценка за други естествени звуци. С други думи, невронната функция, която обработва музикалната информация, помага за обработката на други звуци и вероятно се е формирала в резултат на еволюционна адаптация, придобита с цел по-добра обработка на природните звуци.
Според експертите това означава, че мозъкът ни може да има вградена, инстинктивна способност да разбира музиката, точно както имаме инстинкти за други неща като език или разпознаване на лица..
Това заключение е в съответствие с идеята, че универсалността на музиката сред различните култури по света може да се дължи на дълбоко вкоренени биологични фактори.
Статия, публикувана в Science през 2019 г., разкрива, че музика се създава във всички етнографски разнообразни култури по света и че се използват сходни форми на ритми и мелодии.
Резултатите от нашето изследване показват, че еволюционният натиск е допринесъл за формирането на универсалната основа за обработка на музикална информация в различните култури.
– заяви ръководителя на изследването Хауонг Джонг.
Изследователският екип очаква този изкуствено създаден музикален модел, подобен на човешкия мозък, да се превърне в уникален инструмент за различни приложения, включително създаване на музика, музикална терапия и изследвания в областта на музикалното познание.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!
Споделете: