През последните две години се появиха множество научни изследвания, които оценяват ефектите от изкуствения интелект върху образованието. Те обхващат различни аспекти – от педагогическото въздействие и академичните резултати до етичните предизвикателства.
Още през 2024 г. проучване сред 1463 български учители установи, че 70% от тях са запознати до известна степен с изкуствения интелект, а почти половината вече го използват в работата си – основно за подготовка на уроци, образователно съдържание и изпити. Сходни тенденции се наблюдават и в чужбина: според изследване на Gallup около 60% от учителите в Съединените щати са използвали изкуствен интелект в своята работа през учебната 2024–2025 година.
Като цяло, проучванията от последните две години рисуват комплексна картина за ролята на AI в образованието. Емпиричните данни показват, че системите с изкуствен интелект могат да подобрят усвояването на знания (понякога драматично) и да персонализират учебния процес според нуждите на всеки ученик. Същевременно предизвикателствата не са за подценяване. Учители от различни държави споделят сходни притеснения – доколко съдържанието, генерирано от AI, е надеждно и подходящо за учениците; как учебните програми да се адаптират към новите технологии; как да се ограничат злоупотребите (например преписването); и как да се формира етична култура при използването на AI. Допълнително възникват и притеснения относно достъпността – ако едни училища или ученици имат възможност да използват скъпи AI решения, а други не, това би могло да задълбочи вече съществуващите неравенства.
Глобалният консенсус е, че за успешното прилагане на AI в образованието е нужна ясна стратегия – от обучение на педагозите и адаптиране на съдържанието, през изграждане на модерна инфраструктура и осигуряване на равен достъп, до създаване на ясна етична рамка.
България вече следва голяма част от тези препоръки – разработва политики, участва в международния обмен на добри практики и, не на последно място, демонстрира ангажираност чрез инициативи като домакинството на първата Международна олимпиада по изкуствен интелект (IOAI), проведена през 2024 г. в Бургас. В Община Бургас се реализира и първият по рода си общински проект „AI LAB Burgas“, в рамките на който започна изграждането на първите училищни AI лаборатории у нас.
Освен това, МОН и други образователни организации предлагат редица обучения, като към днешна дата в Националния регистър за обучение на педагогически специалисти могат да бъдат намерени курсове като „Изкуствен интелект в помощ на учителя“ и „Интеграция на AI в гимназиалното образование“.
Българските университети също адаптират програмите си спрямо AI-технологиите. Анализ на 163 бакалавърски и 239 магистърски програми от 28 висши училища през 2023/24 г. показва, че 41,1% от бакалавърските и 26,4% от магистърските вече включват поне един курс по изкуствен интелект. Изследването обхваща четири професионални направления – (1) електротехника, електроника и автоматика; (2) комуникационна и компютърна техника; (3) информатика и компютърни науки; и (4) математика. Най-голям дял от AI-курсовете е съсредоточен в специалности по информатика и компютърни науки (47,8%), докато в направления като електротехника и сродните ѝ специалности делът е едва 8%.
Паралелно с това все повече български университети предлагат академични програми, свързани с изкуствения интелект. Такива специалности вече се изучават в Софийския университет, Техническия университет, Пловдивския университет, Бургаския свободен университет, както и в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), наред с други висши училища в страната.
Ако днес изберете да следвате специалност, свързана с изкуствения интелект, ще навлезете в една от най-динамично развиващите се и перспективни сфери. От една страна, изучаването на AI (и свързаните с него дисциплини) развива умения като аналитично мислене, креативност и способност за решаване на сложни проблеми. От друга, специалистите в областта са сред най-търсените и най-добре платените, като търсенето им само ще нараства. Това сочат и последните данни на Microsoft: според доклад, публикуван през юни, наемането на AI специалисти е нараснало с темп, който изпреварва средния за пазара на труда с цели 30% – тенденция, която се очаква да се засилва през следващите години.
И не става дума само за тесни специалисти по изкуствен интелект. Според доклада до 2030 г. „около 70% от най-често използваните умения в професиите ще претърпят промяна, като изкуственият интелект ще бъде основният катализатор на тази трансформация“. Данните сочат още, че само за една година броят на обявите за работа в LinkedIn, в които се изисква AI грамотност, е нараснал повече от шест пъти. В същото време 66% от работодателите заявяват, че не биха наели служители без подобни умения.
Всички тези тенденции сочат, че независимо от професията, всеки от нас ще трябва да придобие поне базова грамотност в използването на изкуствен интелект. Всичко обаче започва от образованието, което със сигурност ще претърпи дълбока трансформация – от начина на преподаване и съдържанието на учебните програми до уменията, които младите хора ще трябва да придобият, за да бъдат подготвени за бъдещето. България, подобно на много други държави, е в процес на адаптация и тепърва ще стане ясно дали предприетите усилия ще доведат до трайни подобрения в качеството и достъпността на образованието.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!
Споделете: