Шведската организация STIM, която представлява над 100 000 автори на песни, композитори и музикални издатели, направи „историческа стъпка“ в битката за бъдещето на музикалната индустрия, представяйки „първия в света колективен AI лиценз за музика“.
Мярката, обявена от правозащитната организация, е в отговор на нарастващото използване на генеративен изкуствен интелект в творческите индустрии, което доведе до редица съдебни дела от страна на артисти, автори и притежатели на права. Тя цели да създаде законен и справедлив път за AI компаниите да обучават своите модели, като същевременно гарантира, че създателите на музика получават справедливо възнаграждение.
STIM определя момента като „ключов“, тъй като до 2028 г. развитието на AI може да застраши до 24% от приходите на музикалните творци. „Когато музикалният бизнес се сблъска с изкуствения интелект, той навлиза в непозната територия“, се казва в доклада на организацията, която подчертава, че единственият устойчив път е изграждането на лицензионна рамка, основана на „прозрачност, проследимост и справедливо разпределение на приходите“.
Именно тези принципи са заложени в новия лиценз. Той позволява на AI компаниите да обучават своите модели с музикални произведения от каталог, в който творците са дали изричното си съгласие. В замяна те получават възнаграждение на три етапа: по време на обучението на модела, при използването на самата AI услуга и когато генерираната от нея музика бъде използвана.
За да се осигури „безопасно и контролирано прилагане“, моделът стартира като пилотен проект и изисква използването на „независима технология за атрибуция“, която позволява проследяването на AI-генерираната музика обратно до оригиналните произведения, повлияли обучението или резултатите на модела. Това, според огранизацията, гарантира, че разпределението на приходите е „прозрачно и точно“.
Важно е да се отбележи, че лицензът има ясно определени граници. Макар да позволява на компаниите да „анализират музикални структури, модели и метаданни“ за целите на обучението, в основната си форма той „не включва права за сублицензиране на трети страни за използване на генерирана музика в мащабни рекламни кампании, телевизионни или филмови продукции“. Подобни употреби, подчертават от STIM, ще изискват „отделно споразумение между страните за всеки отделен случай“.
За разлика от САЩ, където най-големите музикални лейбъли водят съдебни битки срещу AI компании като Suno и Udio, шведският модел може да се превърне в глобален прецедент за това как иновациите и авторското право могат да вървят ръка за ръка. „Нашата цел е да създадем рамка, в която авторското право и технологичният напредък могат да съществуват в хармония – със справедливи условия за творците и ясни правила за AI компаниите“, коментира Лина Хейман, временен изпълнителен директор на STIM.
Повече по темата, както и пълният доклад, озаглавен „Музика, AI и авторско право“, можете да намерите на официалната страница на организацията.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!
Споделете: