Възможно ли е някога изкуственият интелект да стане съзнателен, или съзнанието е нещо, което завинаги ще остане извън обсега на машините? Това е въпросът, който поставя британският невроучен и професор по когнитивна и изчислителна невронаука в Университета в Съсекс – професор Анил Сет, в наскоро публикуваната си статия Conscious Artificial Intelligence and Biological Naturalism.
Проф. Сет ясно разграничава интелигентността от съзнанието. Интелигентността, обяснява той, е способността на една система да постига цели в различни среди – да се учи, да решава проблеми, да се адаптира. Съзнанието обаче е нещо съвсем различно – то е субективното преживяване, усещането за това „да бъдеш“, да чувстваш, да съществуваш.
Централната идея в анализа на проф. Сет е концепцията за „биологичен натурализъм“ – тезата, че „съзнанието е свойство само на (но не непременно на всички) живи системи“. Според него съзнанието е неразривно свързано с нашата природа на живи организми – с процеси като метаболизъм, хомеостаза и способността за предсказване и моделиране на света, необходими за оцеляване. „Съзнанието е дълбоко вплетено в материята на живота“, подчертава той.
Проф. Сет е скептичен към идеята, че съзнанието може да възникне от чисто изчислителни процеси, колкото и сложни да са те. „Чисто компютърните системи, колкото и да са сложни, не са съзнателни – точно както симулацията на дъжд не те мокри“, отбелязва британският учен. Според него идеята, че съзнанието просто ще „се появи“, когато една система стане достатъчно интелигентна или голяма, е погрешна. Тази заблуда, твърди той, се подхранва от дълбоко вкоренени когнитивни пристрастия и културни митове.
Професорът проследява как тези идеи са се формирали през вековете – от легендата за Голема Йоселе (или Йосиф) в еврейския фолклор през XVI век, до съвременните научнофантастични филми като Ex Machina, 2001: A Space Odyssey и Westworld. В тези истории често се повтаря един и същ сценарий: машината оживява, придобива воля, емоции, съзнание – и често носи със себе си гибел.
„Тези митове ни оформят. Те създават културен фон, върху който проектираме очакванията си към технологиите“, подчертава професорът. По думите му това е опасна илюзия. „Когато AI системи като ChatGPT генерират текст, който звучи убедително човешки, ние сме склонни да виждаме в тях съзнание там, където няма такова“, обяснява британският учен. Той нарича този феномен „антропоморфична илюзия“ – склонността да приписваме на машините качества, които са уникално човешки, само защото тяхното поведение напомня на нашето.
Проф. Сет предупреждава, че едно от най-големите предизвикателства пред обществото днес не е в това дали създаваме съзнателни машини, а в това, че ще започнем да вярваме, че машините вече са съзнателни. „Ще имаме AI, който говори, мисли и дори изразява емоции толкова убедително, че ще бъде трудно да повярваме, че няма вътрешен опит. Но това ще е само илюзия.“ Той нарича това Westworld ефект – парадокс, при който знаем, че машината не чувства, но все пак може да изпитваме емпатия, грижа, дори любов към нея. Този ефект, според британския учен, може да има опасни последици – да изкриви моралните ни инстинкти, да ни накара да се грижим за несъзнателни системи, докато пренебрегваме реални, страдащи същества.
Въпреки категоричната си позиция, професор Сет оставя една малка вратичка отворена: теоретично, ако някой ден успеем да създадем истински „живи“ системи – изкуствени организми с автопоезис, метаболизъм и собствени енергийни потоци – тогава може би ще се доближим до създаването на изкуствено съзнание. Но за него това е далечно и несигурно бъдеще. А за момента: „Съзнанието е и ще остане дълбоко вплетено в биологичната реалност на живите организми“.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!
Споделете: