Кралската шведска академия на науките обяви, че тазгодишната Нобелова награда за физика се присъжда на Джефри Хинтън и Джон Хопфийлд „за основополагащи открития и изобретения, които дават възможност за машинно обучение чрез изкуствени невронни мрежи“.
Новината идва в момент, когато изкуственият интелект се превърна в една от основните движещи сили на това, което някои наричат „четвърта индустриална революция“.
Американецът Джон Хопфийлд и британско-канадският учен Джефри Хинтън, наричан още „Кръстникът на изкуствения интелект“, са сред пионерите в областта на изкуствения интелект и невронните мрежи – технология, първоначално вдъхновена от човешкия мозък. Тяхната работа, започнала през 80-те години на миналия век и продължаваща до днес, не само промени начина, по който разбираме и създаваме интелигентни системи, но и проправи пътя за бъдещи иновации, които обещават да променят света около нас.
Нобеловият комитет подчерта, че двамата тазгодишни Нобелови лауреати са „използвали инструменти от физиката, за да разработят методи, които днес стоят в основата на мощното машинно обучение“.
„Работата им вече носи огромни ползи. Във физиката използваме изкуствени невронни мрежи в широк спектър от области, като например разработването на нови материали със специфични свойства“, заяви в пресъобщение Елън Муунс, председател на Нобеловия комитет по физика.
Нобеловата награда е втората престижна награда за Джефри Хинтън през последните години. През 2018 г. той получи наградата „Тюринг“ – най-престижното отличие в областта на компютърните науки, заедно с Ян Лекун и Йошуа Бенгио.
Церемонията по награждаването на тазгодишните лауреати ще се състои на 10 декември, което е годишнината от смъртта на Алфред Нобел, а Хопфийлд и Хинтън ще получат златни медали, дипломи и парична награда от 11 милиона шведски крони (около 970 000 евро), която ще бъде поделена между тях.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!
Можете също така да ни намерите и последвате и в Google News Showcase.
Споделете: