Изкуственият интелект често се появява на големия екран, обикновено като антагонист в дистопичните научно-фантастични творби. Отклонение от този стереотип представлява филмът на Стивън Спилбърг – “AI: Artificial Intelligence” от 2001 г. Разказът не се ограничава само до технологични аспекти, а ни предлага богат изследователски поглед върху човешката същност. Творбата на Спилбърг продължава да поражда размисли и дискусии, дори две десетилетия след премиерата си.
Дейвид: Роботът, който търсеше човешката любов
„AI: Artificial Intelligence“ извлича своята същност от вълнуващия въпрос: Може ли машина да обича? Сюжетът на филма се разгръща в бъдеще, където поради глобалното затопляне крайбрежните градове са потопени. В този нов свят хората живеят заедно с Mechas – сложни хуманоидни роботи с чувства. Дейвид (изигран от Хейли Джоел Осмън) е един от тях и е създаден със способността да обича. Семейство Суинтън, изпитвайки огромна тъга поради заболяването на сина си Мартин, който е в състояние на криогенна анимация, решава да приеме Дейвид в своя дом. Но ситуацията се усложнява, когато Мартин неочаквано се връща след успешно лечение.
Дейвид, който се чувства изоставен и излишен, започва своето приключенческо пътуване към митическия „Град на момчетата„. Неговите мечти и надежди са да стане „истинско момче„, за да може отново да завоюва любовта на своята „майка“ и да намери мястото си в този сложен свят.
Майстори на киното
Базиран на завладяващия разказ на Брайън Алдис „Супер-играчките продължават да работят през цялото лято„, филмът на Спилбърг преобразява и разширява началната визия, заложена от легендарния режисьор Стенли Кубрик. През 70-те, докато Кубрик работи по адаптацията на историята с Алдис, той започва разработката на този амбициозен проект.
След смъртта на Кубрик през 1999 г., Спилбърг поема задачата да завърши филма, като израз на уважението си към творчеството на Кубрик и поради тяхната дълбока приятелска връзка. Спилбърг успява не само да запази основната концепция и духа на Кубрик, но и да внесе собствена индивидуалност и персоналност в завършения продукт.
Изключителните актьорски игри на Хейли Джоел Осмънт и Джуд Лоу, в ролята на Gigolo Joe, придават впечатляваща дълбочина на характерите на Mechas. Емоционалният музикален съпровод на Джон Уилямс и изключителната кинематография на Януш Камински допринасят за дистинктивния, ефирен тон на филма.
Въздействие в областта на изкуствения интелект и отвъд
„AI: Artificial Intelligence“ остарява като старо вино в света на изкуствения интелект, оставайки актуален и все още стимулиращ размисли. Неговото изследване на изкуствената емоционалност повдига сериозни въпроси. Ако изкуственият интелект може да имитира или дори да изпитва човешки емоции, какво ни отличава от тях? Какви етични задължения имаме към изкуствен интелект с чуства?
Филмът илюстрира нагледно идеята на известния въпрос на Алан Тюринг: „Могат ли машините да мислят?“ Чрез пътуването на Дейвид, Спилбърг поставя дори по-дълбок въпрос: „Могат ли машините да чустват?„
Филмът на Стивън Спилбърг продължава да бъде значим кино шедьовър, поставяйки съществуващи въпроси за пресичащите се бъдещи съдби на човечеството и изкуствения интелект. Той предизвиква не само нашето виждане за изкуствения интелект, но и нашето разбиране за емоции, съзнание и какво означава да бъдеш човек.
Целта на AIBulgaria.com е да предоставя актуална и стойностна информация от света на изкуствения интелект (AI). Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, Twitter и LinkedIn. Също така, може да се присъедините към нашия Discord сървър!
Можете също така да ни намерите и последвате и в Google News Showcase.
Споделете: